Забележителности

Скалните образувания се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Обявена за  природна забележителност със Заповед No.1427 от 13.05 1974 г. с цел опазването на скалните образувания. Защитената територия има площ от 3 хектара.

Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкани туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена.

След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда.

Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

Има ограничено значение от гледна точка на опазването на биологичното разнообразие.

Режим на дейности:

1. Забранява се сеченето, кастренета на дърветата, както и късането и изкореняването на всякакви растения.

2. Забранява се пашата на добитък през всяко време.

3. Забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им.

4. Забранява се да се разкриват кариери за камъни, пясък и пръст, с което се провежда и изменя естествения облик на местността и включително водните течения.

5. Забранява се чупенето, драскането и повреждането по какъвто и да е начин, сталактити, сталагмити и други скални образувания в пещерите.

6. Забранява се воденето на интензивни и голи главни сечи.

7. Разрешава се воденето на санитарна сеч и изваждане престарелите дървета с влошени декоративни качества.

ЛЕГЕНДА ЗА КАМЕННИТЕ ГЪБИ

Въглищарят Радуил имал 4 дъщери - една от друга по-красиви. Живеели в крепостта Перперикон. Една слънчева утрин, нарамили ведрата и тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж, на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, но неравна битка. Хората хукнали да се спасяват кой къде завари. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените - пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.

Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река - да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой какво намери - дървета, камъни и започнали да замерят конника.

Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият ездач паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След което потънали в близката гора.

Скоро най-близкият на водача - приятелят му Омур - се окопитил и хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Онемял! Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Замахнал и покосил другите две сестри. Същото се повторило. Изплашил се Омур, слезнал от коня, но преди да покоси главата на последното девойче, сама се превърнала в камък. Ужасен, скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите "Каратепе".