Забележителности

Черният щъркел, може да се види по цялото течение на р. Перперек до яз. Студен кладенец.

Ciconia nigra (Linnaeus, 1758)

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

Семейство Щъркелови (Ciconiidae)

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: ECS-spec 3, рядък; ДП-І; БеК-ІІ; CITES-ІІ; БоК-ІІ.

Общо разпространение. Палеарктичен вид. Гнезди в почти всички европейски страни (без Финландия, Норвегия, Великобритания, Ирландия, Исландия, Швейцария и Кипър), Азия (на юг до Персийския залив, на изток до о. Сахалин) и Южна Африка. Европейската популация наброява около 8000 гнездещи двойки [1] .

Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В средата на XX в. е на изчезване [2]. Тридесет и пет години по-късно популацията е оценена на 50 двойки, като 30 от тях гнездят по долината на р. Арда [3]. В края на XX в., при специални проучвания е установено, че популацията наброява 200–220 двойки. Около 48% от тях гнездят в Родопите, в Среднотунджанското поречие – 19%, в Дунавската равнина – 10% и т. н. [4]. През последните години популацията се оценява на 300–550 гнездещи двойки [5]. В оризищата северно от Пловдив няколко десетки птици редовно зимуват от 1978 г. досега, което е първото известно зимовище на вида в Западна Палеарктика [6, 7].

Местообитания. Равнинни и планински широколистни гори, скални комплекси, проломи на реки, язовири, микроязовири, рибарници, оризища и др. Най-много гнездови находища (31%) са отбелязани при надморска височина от 600 до 800 m, а най-малко (0,5%) – от 1200 до 1300 m н. в. [4].

Биология. Пролетната миграция е от началото на март до началото на април. Малките (2–4) остават в гнездото до втората половина на юли или началото на август. Есенната миграция е от втората половина на август до края на октомври [8]. Късноесенните и зимните скитания са от началото на ноември до края на февруари. Храни се предимно с риба.

Близки видове. Бял щъркел (Ciconia ciconia).

Отрицателно действащи фактори. Замърсяване на влажните зони, преследване в рибни стопанства и др.

Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). За преследване, обезпокояване, унищожаване или колекциониране на яйца, вземане на намерени мъртви птици, препариране, продажба, изнасяне зад граница и др. е предвидена глоба до 5000 лева за физически лица, а за еднолични търговци и юридически лица – до 10 000 лева.

Необходими мерки за опазване. Мониторинг на популацията през 5 години. Установяване на точните координати на всяко сигурно гнездово находище. Обявяване на нови защитени територии във връзка с гарантираното опазване на 20% от гнездовите находища в страната. Предотвратяване на обезводняването на планинските реки за нуждите на малките водноелектрически централи.

Основна литература за вида: 1. BirdLife International, 2004; 2. Патев, 1950; 3. Мичев, 1985; 4. Петров и др., 1991; 5. БДЗП, Банка за орнитологична информация, 2006; 6. Даракчиев, Николов, 1984; 7. Николов, 1987; 8. Симеонов и др., 1997.

Автори Цено Петров, Христо Николов, Андон Даракчиев

Информация и Снимки: Интеренет